Малки , неразвити и неоформени гъби

                         Основно правило при събиране на гъби 

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Вероятно мнозина от вас вече събират гъби обилно и много различни видове.

Какво по-хубаво от това?

Идва неизбежната среща с неразвити гъби , с малки и още неоформени гъби.

И тук трябва да споменем, че в тези случаи, вероятността да бъдат объркани ядливи видове с неядливи или отровни е много по-голяма. 

За това трябва да спомена едно основно правило в събирането на гъби, а именно:

Млади, неразвити гъби и все още неоформени не трябва да се събират.
Макар да знаем, че гъбата е ядлива (манатарка, печурка, булка) това правило си остава валидно в пълна степен.
Ако гъбите са манатарки те все още нямат аромат за да са вкусни, нито имат тегло за да са добре оценени при продажбата им.
Ако са булка вероятността да ги объркаме с червена мухоморка е голяма.
Когато напреднете в това приятно хоби ще събирате и малките булки, но докато сте начинаещи ползвайте това безопасно правило.
Ако гъбата е печурка, вероятността да я объркате с отровните Бяла или Зелена мухоморка, както и с неядливата Карболова печурка също е голяма. 

Точно за това ползвайте това правило.
Не събирайте малки и неразвити гъби, които не са показали своите характерни белези.
Вероятността от грешка е голяма.

Зелена гълъбла (много вкусна, ядлива)  и   Зелена мухоморка (смъртоносно отровна)

                 Бисерна гъба  (много вкусна, ядлива)   и    Пантерка (много отровна)

                                                          Дяволска гъба (отровна)

                           Бяла мухоморка (най-отровната гъба, смъртоносно отровна)

Отровна сърнела (двойник на ядливите сърнели)

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Съществува голяма заблуда за светът на сърнелите.
Тази заблуда е, че "сърнелата няма отровен двойник". 
Не трябва да се поддържат опасните заблуди. 
Ето защо всеки трябва да осъзнае, че има отровна сърнела. 
Дори не една, а няколко отровни вида сърнела.

Отровна сърнела:
Шапката е почти кръгла с чадъровидна форма и изявено връхче в средата.
Охрен до кафяв цвят. Ресните под шапката са редки, нежни и ронливи.
Пънчето е тръбовидно, тънко и жилаво. Лесно се отделя от шапката. 
Има характерно пръстенче, но често е опаднало и липсва. 
Месото е бяло и не променя цвета при нараняване. Има няколко разновидности.

1. Гребенеста сърнела - на вид абсолютно еднаква с ядливата сърнела, но: Различава се по размер и достига само до 4 -5 см  диаметър на шапката, и почти толкова висока.  Тънка, хилава  и малка гъба. 
Има си и пръстенче.... НО - истинската сърнела, ако е с големина 4-5 см е още гугла , а тази е разперена и развита. 

2. Остролюапеста сърнела - също е отровна, но не съм я срещала до сега. 
Ето какво пише за нея:
"отличава се от обикновената сърнела с по-тъмното си обагряне, груби, конусовидни стърчащи люспи и с неприятен вкус и миризма."

3. Червено-кафява сърнела - също е малка  до 4-5 см и има  люспи по шапката. 
Тъмно червено-кафяви люспи, а на темето люспите се сливат с тъмен като тях диск.
Тя е и най-отровна .

И така нека обобщим:
Когато събирате сърнели и те са добре развити /отворена, разперена шапка/  и, ако са големи до 4-5 см диаметър на шапката помислете - дали това не са някои от описаните по-горе гъби?
Казано по друг начин, ако сърнелата е отворена и развита, но с големина под 4-5 см не рискувайте и не я събирайте!
Това е единственият начин да премахнем опасността и заблудата, че отровни сърнели няма. 
Описанието, че ядливите сърнели и отровните сърнели си приличат е подвеждащо, но вярно.  Ако нямате  представа за размерите може да се объркате.
Сравнявайки размерите на ядливите, които достигат големи размери над 20 см и размерите на отровните  под 4-5 см става ясно, че разликата е голяма.
Когато събирате сърнели избягвайте добре развитите (разперени) гъби с малки размери.  Това е важно да се запомни.
В дъждовно време, когато излизат сърнелите, докато са с размери 4-5 см  те са все още със затворени  шапки (гугли). Освен това са съразмерно издължени и високи.
И така - внимателно със сърнелите!

Изключително рядко, но е възможно да се види отровна сърнела с по-голяма шапка от нормалните 4-5 см диаметър.  Това може да се случи в много влажно време.
Трудно е да разпознаете подобна гъба, но ето ви един пример: 
1. Това, че тази сърнела расте поединично. 
2. Това, че тази сърнела е "хилава", "слаба" на вид, но е развита, зряла.
3. Това, че тя има нехарактерна, нетипична шапка - обърната.
Всичко това трябва да ви направи подозрителни и предпазливи.
Все още няма данни тази отровна сърнела да е откривана в България, но тази снимка е от България и подозренията са на лице.
В коментар под статията (velin) посочва подобен пример, както и латинското име на такава отровна сърнела.
При откриване на подобни белези трябва да бъдем предпазливи.

                 Затова-  при събиране на гъби винаги трябва да сме наблюдателни.

Отровни манатарки (двойник на ядливите манатарки)

Освен отровните мухоморки и пантерката има и други гъби, които трябва да познаваме добре и никога не трябва да събираме или консумираме.
Следват няколко много важни за всеки гъбар гъби.
Важни са не защото ще ги събираме, а защото често ще ги срещаме и има най-голяма вероятност да ги объркаме . 
Вероятността не е заради белезите, а защото са двойници на най-популярната, 
най-търсената, най-събираната и най-консумираната гъба от гората - манатарката.
За няколко от тези гъби има спор дали са отровни, дали са смъртоносно отровни или след определена обработка може да се консумират.  За сега няма категоричност.
Ние трябва  да приемем, че тези гъби са отровни и трябва да ги избягваме.
Започвам с отровната манатарка. Самото име на тази гъба е отровно.
     Дяволска гъба:
1.  Тя е манатарка с всичките характерни белези . Шапката е сферична, плътна с   
     чадъровидна форма често с неправилен релеф и форма.
2.  Шапката има характерен цвят от тъмно лилаво-червен до сивкаво лилаво-червен. 
     Често пъти я определят с метален отблясък, дори метално сив цвят. 
3.  Под  шапката има не ресни (ламели), а тръбички, като дунапрен, червени.
     Червения цвят на тръбичките е от винено червен до оранжево-червен.
4.  Пънчето е бухалковидно с удебеление в дония край.
     Пънчето е оцветено в  наситено червено и има характерни мрежовидни шарки.
5.  Месото е бяло, но при нараняване веднага посинява.

                     Вместо да пиша повече за тази гъба, по-добре е да покажа снимки:

                                            Откриите описаните белези на снимките. 

                        Това е друга отровна манатарка, но има характерните отровни белези. 
Има няколко отровни  манатарки. 
Техните белези са подобни с малки разлики, но наистина забележими разлики.
Открийте характерните белези на отровните манатарки, но открийте и разликите между дяволската манатарка и огнената манатарка. на снимките:
                                                    Огнена манатарка - отровна !

;:

Открийте разликите и между горните две отровни гъби и следващата отровна манатарка:

                                                    Пурпурна манатарка - отровна! 
                                     Тръбичките под шапката са жълти (вместо червени). 
                                                Шапката има охрено кадифен цвят.

Всичко описано и показано до тук може да ви накара да се притесните и откажете да събирате манатарки.  

Искам да ви успокоя и уверя: посетителите на този блог няма да объркат ядливата манатарка с някоя отровна.  

Защото всичко е толкова явно и видно, ако има кой да ви го покаже. 

Ето ви за сравнение една снимка на ядлива  манатарка и друга на отровна. 

Открийте разликите сега, след като вече познавате белезите на отровните манатарки.

Няма да ги описвам, за да се уверите, че има огромна разлика между ядливите манатарки и отровните манатарки. 

Уверете се сами, моля!

                                                     Това е ядлива манатарка (горе)

                                                     Това е отровна манатарка (долу)

Един спокоен и знаещ поглед ще види много разлики между двете снимки (гъби).

Най вече в цветовете под шапката.

Гъба пантерка (смъртоносен двойник на ядливата бисерна гъба)

Отровна  гъба  пантерка

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Дано сте разпознали повечето гъби на снимките?
И дано никога не ги събирате вместо ядливите им близнаци.
Следва още една мухоморка за да приключим с тях. 
Нейното име всъщност не е мухоморка, но има всички белези на описаните до тук отровни гъби.
     Името е пантерка :
1.  Има вида на описаните до тук - форма на чадър. Шапката е с характерен кафяв цвят        и бели остатъци от общото  покривало.
2.  Цвят - тук особено внимание.  Пантерката има охрено-кафяв цвят. 
     Винаги в тъмната гама на тези нюанси и, ако добре различавате цветовете 
      кафявото сивее. Това е важно да се запомни.
3.  Пънчето е тръбовидно, високо издължено, елегантно и фино.   
     В основата пънчето излиза от кожено яйце (като всички мухоморки), често с 
     удебеление  като луковица.
4.  В горната част на пънчето може да се види неопадналото  пръстенче.
5.  Месото е бяло и при нараняване не променя цвета. Запомнете това.
6.  Няма характерна миризма, нито вкус. Това я прави още по-опасна за разпознаване.
Но както и при останалите отровни гъби  - не се стряскайте.
Когато я намерите - разгледайте я, опознайте, изследвайте я и я изхвърлете.

    Открийте всички описани белези в червен цвят на снимката.

Това е силно отровна гъба, която може да доведе до смърт. Бъдете внимателни!                            След докосването и си измийте ръцете за ваше спокойствие.
С тази гъба завършват отровните видове мухоморки.
Всяка една от тях е много опасна и не трябва да се събират или консумират.
По-късно ще обясня коя отровна гъба с коя ядлива може да се обърка, но това може
да стане само когато не сте внимателни.
Има ясни отличителни белези по които може гъбите да се отличават.
Точно за това е този блог и тази идея.
Дано ви харесва?