Няма как подобен факт да бъде скриван дълго време. Така и стана.
Мнозина разбраха къде, кога и как да откриват този вид трюфел. И какво по-хубаво от това - много българи да се докоснат до това съвършенство на природата. И освен това да изкарат достатъчно високи доходи от трюфели. Мнозина успяха. И така се запалиха, че откриването и събирането на бял трюфел стана основният им доход. До тук всичко е наред и чудесно.
Обаче...винаги има едно обаче.
Както навсякъде, така и сред колегите ловци на трюфели има подлеци, алчни и неграмотни.
И тази статия е именно за тях.
Подлеците....те са най-лошите колеги.
1. В едното голямо находище на бял трюфел - Тополчанска курия по време на активното събиране на трюфели се слагаше отрова за кучета. Тъжно е, но доста колеги загубиха своите верни обучени кучета, скъпи другари и източник на доходи. За жалост това се повтаряше периодично. Много колеги се обединихме и решихме да проведем разследване. Съмненията се сведоха да двама души. Единият млад и неопитен от далечен град, а другият улегнал и опитен от съседно село. За сега стигнахме единствено до отпечатъци върху отровен подхвърлен кренвирш. Тези отпечатъци са свалени законно и се съхраняват в криминалистична лаборатория. Очакват сравнителни пръстови отпечатъци в бъдеще и едва тогава ще можем да оповестим името на този подлец. До тогава се надяваме да няма нови отровени кучета.
2. Във второто голямо находище на бял трюфел - до село Крушаре през активния сезон беше подхвърлена отрова за кучета. В началото имаше няколко смъртни случая на обучени кучета. По-късно смъртните случаи бяха последвани от парализа на задните крайници на обучени верни и скъпи кучета. И отново след обсъждане между колегите се стигна до изненадващи разкрития. Отровата, която някой подлец или подлеци слагаха беше от вид БОВ (бойно отровно вещество). И в зависимост от концентрацията на отровното вещество кучето или умираше, или биваше парализирано. И нашето разследване доведе съмненията до група от няколко човека от далечен град. Тази група излизаше сутрин рано на лов за трюфели, събираше каквото събираше и след привършване на лова намазваше/напръскваше няколко места с това вещество. Тъй като веществото е летливо то се изпаряваше след няколко часа. Ако през това време някое куче подуши отровеното място, то или умира, или се парализира. След изследване на това вещество подозренията водеха към БОВ Зарин, но не категорично.За жалост не успяхме да довършим разследването, но и проба от тази отрова се съхранява в лаборатория.
Това са "геройствата" на няколкото подлеци сред нас.
Алчните.....те са най-потайните.
Едни от тях се обединиха в група за да поемат управлението на този бизнес, така да се каже.
Но както се случва тази група се раздели на няколко по-малки групи, всяка непонасяща другата.
И за да станат законни представители се нарекоха асоциация. Под предлог, че ще опазват трюфелите в България се опитват да създадат верни и подчинени членове, които да внасят членски внос.
1. Едната асоциация има за цел да контролира ниската изкупна цена на трюфелите. И да си признаем за сега успяват.
Бял трюфел Магнатум се купува за под 1000 лв/кг, а черен зимен за около 100 лв/кг.
2. Другата асоциация има за цел да провежда скъпи курсове за обучение на ловците КАК се събират трюфели. И те са на прага на успеха.
Предвижда се един тридневан курс да струва 500 лв (колкото е един семестър във ВУЗ)
А уж всичко се прави с цел "ОПАЗВАНЕ НА ТРЮФЕЛИТЕ У НАС". Хитро, нали?
И дали са си разделили територията на влияние или не ...само те си знаят.
Неграмотните....те просто нямат мнение и следват стадото.
1. На първо място са буквално необразованите колеги. Има мнозина, но на тях трябва най-малко да се дразним. Те просто са поставени в такива условия - бедност, и са принудени с това да си изкарват прехраната. Те очакват някой търговец да им посочи място, където има находище, да им услужи с пари и да ги закара с превоз до там. Започват да прекопават гората и да събират всичко, което излезе. Предават го на безценица, приспадат им заемите, превоза и ....те отново са без пари. Принудени да чакат следващата милостиня.
2. На второто място са безразличните. Те не се интересуват от това, колко ще изкарат. Те просто трябва да изкарат нещо. И за да се похвалят, често преувеличено, и за да не оставят някой да им открие находището. И за да не пропуснат момента . За жалост това са образовани колеги, но макар и извън сезона те всеки ден са на терен и събират колкото могат. Не се интересуват, че така грабят сами себе си. И вместо след месец да събират едри трюфели на висока цена, те събират извън сезона дребни и неузрели трюфели на ниска цена.
3. Не на последното място са тези, които постоянно създават интриги.
Те привидно искат някаква промяна за създаване на правила, но да не засягат тях.
Обявяват се против тези, които копаят принудени от бедност, но когато разберат техния район отиват с много кучета и опоскват всичко без пощада.
Обявяват се против тези, които купуват на ниски цени, но въпреки това са на терен извън сезона с многото кучета и предават на същите тези търговци.
Обявяват се за въвеждане на чуждоземни правила (примерно от Италия), но полувинчато.
Да не се копаят трюфели с мотики/тесли, но отхвърлят другата половина на забраната - да не се ходи за трюфели с повече от 2-3 кучета. Те ходят с по 8-10 кучета на човек, което не е колегиално спрямо всички останали и е забранено в Италия.
Те искат да създадат правила за събиране на трюфелите, но не се вслушват в мненията на учените и опитните ловци на трюфели. Например за разрохкване на повърхностния слой на почвата, което е полезно за трюфелите и за гъбите, като цяло.
Такива събития, случки и интриги съпътстват живота на онази голяма група от хора, които живеят, обичат и искат да се изхранват дълги години с лов на трюфели.
Мнозина разбраха къде, кога и как да откриват този вид трюфел. И какво по-хубаво от това - много българи да се докоснат до това съвършенство на природата. И освен това да изкарат достатъчно високи доходи от трюфели. Мнозина успяха. И така се запалиха, че откриването и събирането на бял трюфел стана основният им доход. До тук всичко е наред и чудесно.
Обаче...винаги има едно обаче.
Както навсякъде, така и сред колегите ловци на трюфели има подлеци, алчни и неграмотни.
И тази статия е именно за тях.
Подлеците....те са най-лошите колеги.
1. В едното голямо находище на бял трюфел - Тополчанска курия по време на активното събиране на трюфели се слагаше отрова за кучета. Тъжно е, но доста колеги загубиха своите верни обучени кучета, скъпи другари и източник на доходи. За жалост това се повтаряше периодично. Много колеги се обединихме и решихме да проведем разследване. Съмненията се сведоха да двама души. Единият млад и неопитен от далечен град, а другият улегнал и опитен от съседно село. За сега стигнахме единствено до отпечатъци върху отровен подхвърлен кренвирш. Тези отпечатъци са свалени законно и се съхраняват в криминалистична лаборатория. Очакват сравнителни пръстови отпечатъци в бъдеще и едва тогава ще можем да оповестим името на този подлец. До тогава се надяваме да няма нови отровени кучета.
2. Във второто голямо находище на бял трюфел - до село Крушаре през активния сезон беше подхвърлена отрова за кучета. В началото имаше няколко смъртни случая на обучени кучета. По-късно смъртните случаи бяха последвани от парализа на задните крайници на обучени верни и скъпи кучета. И отново след обсъждане между колегите се стигна до изненадващи разкрития. Отровата, която някой подлец или подлеци слагаха беше от вид БОВ (бойно отровно вещество). И в зависимост от концентрацията на отровното вещество кучето или умираше, или биваше парализирано. И нашето разследване доведе съмненията до група от няколко човека от далечен град. Тази група излизаше сутрин рано на лов за трюфели, събираше каквото събираше и след привършване на лова намазваше/напръскваше няколко места с това вещество. Тъй като веществото е летливо то се изпаряваше след няколко часа. Ако през това време някое куче подуши отровеното място, то или умира, или се парализира. След изследване на това вещество подозренията водеха към БОВ Зарин, но не категорично.За жалост не успяхме да довършим разследването, но и проба от тази отрова се съхранява в лаборатория.
Това са "геройствата" на няколкото подлеци сред нас.
Алчните.....те са най-потайните.
Едни от тях се обединиха в група за да поемат управлението на този бизнес, така да се каже.
Но както се случва тази група се раздели на няколко по-малки групи, всяка непонасяща другата.
И за да станат законни представители се нарекоха асоциация. Под предлог, че ще опазват трюфелите в България се опитват да създадат верни и подчинени членове, които да внасят членски внос.
1. Едната асоциация има за цел да контролира ниската изкупна цена на трюфелите. И да си признаем за сега успяват.
Бял трюфел Магнатум се купува за под 1000 лв/кг, а черен зимен за около 100 лв/кг.
2. Другата асоциация има за цел да провежда скъпи курсове за обучение на ловците КАК се събират трюфели. И те са на прага на успеха.
Предвижда се един тридневан курс да струва 500 лв (колкото е един семестър във ВУЗ)
А уж всичко се прави с цел "ОПАЗВАНЕ НА ТРЮФЕЛИТЕ У НАС". Хитро, нали?
И дали са си разделили територията на влияние или не ...само те си знаят.
Неграмотните....те просто нямат мнение и следват стадото.
1. На първо място са буквално необразованите колеги. Има мнозина, но на тях трябва най-малко да се дразним. Те просто са поставени в такива условия - бедност, и са принудени с това да си изкарват прехраната. Те очакват някой търговец да им посочи място, където има находище, да им услужи с пари и да ги закара с превоз до там. Започват да прекопават гората и да събират всичко, което излезе. Предават го на безценица, приспадат им заемите, превоза и ....те отново са без пари. Принудени да чакат следващата милостиня.
2. На второто място са безразличните. Те не се интересуват от това, колко ще изкарат. Те просто трябва да изкарат нещо. И за да се похвалят, често преувеличено, и за да не оставят някой да им открие находището. И за да не пропуснат момента . За жалост това са образовани колеги, но макар и извън сезона те всеки ден са на терен и събират колкото могат. Не се интересуват, че така грабят сами себе си. И вместо след месец да събират едри трюфели на висока цена, те събират извън сезона дребни и неузрели трюфели на ниска цена.
3. Не на последното място са тези, които постоянно създават интриги.
Те привидно искат някаква промяна за създаване на правила, но да не засягат тях.
Обявяват се против тези, които копаят принудени от бедност, но когато разберат техния район отиват с много кучета и опоскват всичко без пощада.
Обявяват се против тези, които купуват на ниски цени, но въпреки това са на терен извън сезона с многото кучета и предават на същите тези търговци.
Обявяват се за въвеждане на чуждоземни правила (примерно от Италия), но полувинчато.
Да не се копаят трюфели с мотики/тесли, но отхвърлят другата половина на забраната - да не се ходи за трюфели с повече от 2-3 кучета. Те ходят с по 8-10 кучета на човек, което не е колегиално спрямо всички останали и е забранено в Италия.
Те искат да създадат правила за събиране на трюфелите, но не се вслушват в мненията на учените и опитните ловци на трюфели. Например за разрохкване на повърхностния слой на почвата, което е полезно за трюфелите и за гъбите, като цяло.
Такива събития, случки и интриги съпътстват живота на онази голяма група от хора, които живеят, обичат и искат да се изхранват дълги години с лов на трюфели.
Споделям всичко това по задължение към онези колеги, загубили своя верен приятел и мил съдружник - вярното до смърт куче. Съжалявам, колеги!
Пиша го заради онези излъгани с ниските цени колеги, принудени да зарежат този начин на изхранване и да заминат в чужбина на работа.
Пиша го заради излъганите колеги, че нещо хубаво се готви да се случи.
Пиша го заради онези излъгани с ниските цени колеги, принудени да зарежат този начин на изхранване и да заминат в чужбина на работа.
Пиша го заради излъганите колеги, че нещо хубаво се готви да се случи.
Не, не се готви хубаво за вас. Хубавото ще бъде за търговците.
За вас....хамалогията и огорчението.
С извинение, колеги!
С извинение, колеги!
Няма коментари:
Публикуване на коментар