Трюфели

И така до тук, макар да описах единствено отровни гъби го направих с идеята, че ще събираме много и различни видове гъби. И ще ги събираме безопасно.
Убеждението с  което започвам този блог е, че:
Събирането на гъби е приятно и увлекателно занимание.

Събирането на гъби е доходоносен бизнес за много хора.

Събирането на гъби е полезно за здравето хоби и професия.

Събирането на гъби е изкуство, което се предава от поколение на поколение.
Нужни са малко, но качествени знания за да усвоите събирането на гъби.
Макар на снимки и пред компютъра може да се докоснете и да научите голяма част от това хоби, да научите, че събирането на гъби не е опасно за хора със знания. 
Освен за гъби в този блог ще се говори и за трюфели.
Дали трюфелите са гъби или не учените и до днес спорят. Причината е, че трюфелите имат своя ДНК и така може да бъдат идентифицирани. Да оставим учените да спорят.
Ние ще се радваме на гъбите и трюфелите и ще ги събираме с удоволствие.
Както стана ясно всеки вид гъба си има отровни разновидности. Трюфелите не правят изключение от това правило. И те си имат отровен трюфел.
Познаването и изследването на трюфелите си е цяла наука.
Ние ще се съсредоточим върху познаването и събирането им. 
Радостно е, че в България се срещат няколко вида трюфели, които са ценни и скъпи.
Спазвайки правилото, че най-добре е да научим първо отровните ще кажа:
Трюфелите са подземни образувания с обла форма, с различна големина и цвят.  
Най-лесно е да ги оприлича на "картоф" с различен цвят и кожица.
В България се срещат няколко вида неядливи трюфели и един вид отровен трюфел.
Като общо правило е, че неядливите и отровни трюфели при разрязване са еднородни вътре.  Може да са светли или тъмни вътре, но са еднородни, едноцветни.
Неядливите видове разрязани са като дунапрен, порьозни и светли на цвят - охрени.

Отровния трюфел при разрязване е еднороден вътре като фини, дребни зрънца с наситен лъскав черен цвят. Измамно красив черен цвят.
Tъй като една снимка говори колкото 1000 думи - ето:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Отровна сърнела (двойник на ядливите сърнели)

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Съществува голяма заблуда за светът на сърнелите.
Тази заблуда е, че "сърнелата няма отровен двойник". 
Не трябва да се поддържат опасните заблуди. 
Ето защо всеки трябва да осъзнае, че има отровна сърнела. 
Дори не една, а няколко отровни вида сърнела.

Отровна сърнела:
Шапката е почти кръгла с чадъровидна форма и изявено връхче в средата.
Охрен до кафяв цвят. Ресните под шапката са редки, нежни и ронливи.
Пънчето е тръбовидно, тънко и жилаво. Лесно се отделя от шапката. 
Има характерно пръстенче, но често е опаднало и липсва. 
Месото е бяло и не променя цвета при нараняване. Има няколко разновидности.

1. Гребенеста сърнела - на вид абсолютно еднаква с ядливата сърнела, но: Различава се по размер и достига само до 4 -5 см  диаметър на шапката, и почти толкова висока.  Тънка, хилава  и малка гъба. 
Има си и пръстенче.... НО - истинската сърнела, ако е с големина 4-5 см е още гугла , а тази е разперена и развита. 

2. Остролюапеста сърнела - също е отровна, но не съм я срещала до сега. 
Ето какво пише за нея:
"отличава се от обикновената сърнела с по-тъмното си обагряне, груби, конусовидни стърчащи люспи и с неприятен вкус и миризма."

3. Червено-кафява сърнела - също е малка  до 4-5 см и има  люспи по шапката. 
Тъмно червено-кафяви люспи, а на темето люспите се сливат с тъмен като тях диск.
Тя е и най-отровна .

И така нека обобщим:
Когато събирате сърнели и те са добре развити /отворена, разперена шапка/  и, ако са големи до 4-5 см диаметър на шапката помислете - дали това не са някои от описаните по-горе гъби?
Казано по друг начин, ако сърнелата е отворена и развита, но с големина под 4-5 см не рискувайте и не я събирайте!
Това е единственият начин да премахнем опасността и заблудата, че отровни сърнели няма. 
Описанието, че ядливите сърнели и отровните сърнели си приличат е подвеждащо, но вярно.  Ако нямате  представа за размерите може да се объркате.
Сравнявайки размерите на ядливите, които достигат големи размери над 20 см и размерите на отровните  под 4-5 см става ясно, че разликата е голяма.
Когато събирате сърнели избягвайте добре развитите (разперени) гъби с малки размери.  Това е важно да се запомни.
В дъждовно време, когато излизат сърнелите, докато са с размери 4-5 см  те са все още със затворени  шапки (гугли). Освен това са съразмерно издължени и високи.
И така - внимателно със сърнелите!

Изключително рядко, но е възможно да се види отровна сърнела с по-голяма шапка от нормалните 4-5 см диаметър.  Това може да се случи в много влажно време.
Трудно е да разпознаете подобна гъба, но ето ви един пример: 
1. Това, че тази сърнела расте поединично. 
2. Това, че тази сърнела е "хилава", "слаба" на вид, но е развита, зряла.
3. Това, че тя има нехарактерна, нетипична шапка - обърната.
Всичко това трябва да ви направи подозрителни и предпазливи.
Все още няма данни тази отровна сърнела да е откривана в България, но тази снимка е от България и подозренията са на лице.
В коментар под статията (velin) посочва подобен пример, както и латинското име на такава отровна сърнела.
При откриване на подобни белези трябва да бъдем предпазливи.

                 Затова-  при събиране на гъби винаги трябва да сме наблюдателни.

Отровна гълъбка (двойник на ядливите гълъбки)

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Както е известно природата е създала свой начин да се защитава от унищожаване.
В света на гъбите това е създаването на отровни гъби приличащи на ядливите.
Следвайки тази последователност и логика разбираме, че всяка група ядливи гъби логично има и двойници - отровен вид гъба от същата група.
Също е положението и при гълъбките. 
Те са много на вид и основно се различават по цветовете, но има и отровна гълъбка. 
За отровната гълъбка е думата в тази публикация.
Когато в гората срещнете бледа на цвят червена гълъбка - замислете се. 
Възможно е да сте попаднали на отровната бледо червена гълъбка - бясна гъба.
Не се притеснявайте. Както стана ясно има белези по които можем категорично да различим отровната гълъбка. 
Тя има всички характерни белези на гълъбките.
Шапката наподобява кръгла форма,  почти плоска с характерна вдлъбнатина в средата.
Понякога вдлъбнатината не е толкова забележимо изразена.
Ресните под шапката са бели, редки и нежни. Лесно се ронят.
Месото е бяло и не променя цвета при разчупване.
Пънчето е тръбовидно, бяло. Гъбата няма характерен аромат. С лютив вкус.

                                              Бледо червена гълъбка . Отровна!

Ако бледо червения цвят не ви е достатъчен просто вземете една гъба и я вкусете. 
Ако гъбата е отровна - тя има лютив и леко кисел вкус. 
Макар и отровна вкусването не е опасно. 
Просто изплюйте вече вкусената гъба и изплакнете уста. Това е достатъчно.
Веднъж открили разликата между друга червена гълъбка и бледо червената отровна гълъбка вие едва ли ще се объркате отново. Разликата е голяма. 
Бледо червената отровна гълъбка има светли нюанси по шапката и е малко по-дребна от другите гълъбки. 
Тя е слабо отровна гъба, но не трябва да се събира или консумира. Отровна е!
Така бавно и неусетно се разхождаме в света на отровните гъби.
Видно е, че има признаци по които информираните гъбари може да различават ядливите видове гъби от отровните видове, макар и да имат някаква прилика.
Колкото повече се вглеждате в характерните признаци на отровните гъби, толкова по-ясен става всеки един признак за определяне на гъбите.
Така се развива онази наблюдателност, която ви дава увереност и безопасност при брането на гъби. Това ще го осъзнаете малко по-късно, когато започнете да определяте ядливите видове гъби с които ще си доставяте толкова приятни мигове.
И така - запознахте се с поредната отровна гъба - бледо червена гълъбка. 

Отровни манатарки (двойник на ядливите манатарки)

Освен отровните мухоморки и пантерката има и други гъби, които трябва да познаваме добре и никога не трябва да събираме или консумираме.
Следват няколко много важни за всеки гъбар гъби.
Важни са не защото ще ги събираме, а защото често ще ги срещаме и има най-голяма вероятност да ги объркаме . 
Вероятността не е заради белезите, а защото са двойници на най-популярната, 
най-търсената, най-събираната и най-консумираната гъба от гората - манатарката.
За няколко от тези гъби има спор дали са отровни, дали са смъртоносно отровни или след определена обработка може да се консумират.  За сега няма категоричност.
Ние трябва  да приемем, че тези гъби са отровни и трябва да ги избягваме.
Започвам с отровната манатарка. Самото име на тази гъба е отровно.
     Дяволска гъба:
1.  Тя е манатарка с всичките характерни белези . Шапката е сферична, плътна с   
     чадъровидна форма често с неправилен релеф и форма.
2.  Шапката има характерен цвят от тъмно лилаво-червен до сивкаво лилаво-червен. 
     Често пъти я определят с метален отблясък, дори метално сив цвят. 
3.  Под  шапката има не ресни (ламели), а тръбички, като дунапрен, червени.
     Червения цвят на тръбичките е от винено червен до оранжево-червен.
4.  Пънчето е бухалковидно с удебеление в дония край.
     Пънчето е оцветено в  наситено червено и има характерни мрежовидни шарки.
5.  Месото е бяло, но при нараняване веднага посинява.

                     Вместо да пиша повече за тази гъба, по-добре е да покажа снимки:

                                            Откриите описаните белези на снимките. 

                        Това е друга отровна манатарка, но има характерните отровни белези. 
Има няколко отровни  манатарки. 
Техните белези са подобни с малки разлики, но наистина забележими разлики.
Открийте характерните белези на отровните манатарки, но открийте и разликите между дяволската манатарка и огнената манатарка. на снимките:
                                                    Огнена манатарка - отровна !

;:

Открийте разликите и между горните две отровни гъби и следващата отровна манатарка:

                                                    Пурпурна манатарка - отровна! 
                                     Тръбичките под шапката са жълти (вместо червени). 
                                                Шапката има охрено кадифен цвят.

Всичко описано и показано до тук може да ви накара да се притесните и откажете да събирате манатарки.  

Искам да ви успокоя и уверя: посетителите на този блог няма да объркат ядливата манатарка с някоя отровна.  

Защото всичко е толкова явно и видно, ако има кой да ви го покаже. 

Ето ви за сравнение една снимка на ядлива  манатарка и друга на отровна. 

Открийте разликите сега, след като вече познавате белезите на отровните манатарки.

Няма да ги описвам, за да се уверите, че има огромна разлика между ядливите манатарки и отровните манатарки. 

Уверете се сами, моля!

                                                     Това е ядлива манатарка (горе)

                                                     Това е отровна манатарка (долу)

Един спокоен и знаещ поглед ще види много разлики между двете снимки (гъби).

Най вече в цветовете под шапката.

Гъба пантерка (смъртоносен двойник на ядливата бисерна гъба)

Отровна  гъба  пантерка

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Дано сте разпознали повечето гъби на снимките?
И дано никога не ги събирате вместо ядливите им близнаци.
Следва още една мухоморка за да приключим с тях. 
Нейното име всъщност не е мухоморка, но има всички белези на описаните до тук отровни гъби.
     Името е пантерка :
1.  Има вида на описаните до тук - форма на чадър. Шапката е с характерен кафяв цвят        и бели остатъци от общото  покривало.
2.  Цвят - тук особено внимание.  Пантерката има охрено-кафяв цвят. 
     Винаги в тъмната гама на тези нюанси и, ако добре различавате цветовете 
      кафявото сивее. Това е важно да се запомни.
3.  Пънчето е тръбовидно, високо издължено, елегантно и фино.   
     В основата пънчето излиза от кожено яйце (като всички мухоморки), често с 
     удебеление  като луковица.
4.  В горната част на пънчето може да се види неопадналото  пръстенче.
5.  Месото е бяло и при нараняване не променя цвета. Запомнете това.
6.  Няма характерна миризма, нито вкус. Това я прави още по-опасна за разпознаване.
Но както и при останалите отровни гъби  - не се стряскайте.
Когато я намерите - разгледайте я, опознайте, изследвайте я и я изхвърлете.

    Открийте всички описани белези в червен цвят на снимката.

Това е силно отровна гъба, която може да доведе до смърт. Бъдете внимателни!                            След докосването и си измийте ръцете за ваше спокойствие.
С тази гъба завършват отровните видове мухоморки.
Всяка една от тях е много опасна и не трябва да се събират или консумират.
По-късно ще обясня коя отровна гъба с коя ядлива може да се обърка, но това може
да стане само когато не сте внимателни.
Има ясни отличителни белези по които може гъбите да се отличават.
Точно за това е този блог и тази идея.
Дано ви харесва?

Червена мухоморка (двойник на ядливата гъба булка)

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Вероятно  мнозина се чудят защо има само отровни видове в този блог?
Изглежда странно, но не всеки е запознат с първоначалния мотив за това.
А той е: 
Най-правилно е да се научат опасните гъби най-напред. Те са едва десетина вида.
Това дава увереност и спокойствие при излетите. Страхът е заместен от жажда за изследване на всеки вид гъба, включително отровните.
Това е човешката природа - да опознаваме заобикалящия ни свят.
Стигаме до една от спорните отровни гъби - червената мухоморка.
В миналото се е смятало, че тя е смъртоносно отровна гъба. 
След множество изследвания учените са стигнали до извода, че червената мухоморка  не е смъртоносно отровна. Аз не знам кое твърдение е вярното.
Знам, че тази гъба предизвиква халюцинации и стомашни разстройства дори в малки количества.
Знам , че тази гъба е отровна, макар да не е смъртоносно.
Това трябва да научите и приемете за вярно. Тя е отровна гъба.
Всеки е виждал червена мухоморка. Тя е най-често рисуваната гъба в детските книжки.

    Червена мухоморка:

1.  Червената мухоморка излиза от кожено калъфче, като от яйце.  
      Винаги се вглеждайте в основата на пънчето за наличие на такова калъфче.
2.  Червената мухоморка е с червена шапка приличаща на чадър, често цвета не е ясно
      изразен и има оранжеви, и жълти оттенъци. 
     Върху шапката може да се видят остатъци от покривалото,  докато е била яйце.
3.  Ресните под шапката винаги са бели на цвят, нежни и гъсто разположени.
4.  Червената мухоморка има бяло издължено и елегантно пънче в основата с кожено
     калъфче  като луковица.
5.  На пънчето може да се види неопаднало пръстенче, но понякога липсва.
6. Тя няма ясно изразен аромат, нито има вкус по който да я оприличим.
    Това я прави още по-опасна за разпознаване.
    Всичко това не трябва да ви плаши и притеснява.

                              Просто бъдете внимателни когато я видите и разглеждате.
              Постарайте се да откриете всеки описан белег за разпознаване в червен цвят .
              Когато попаднете на такава гъба разгледайте я спокойно и подробно. 

Вижда се неопределения цвят на шапката 

Бъдете изследовател, но винаги внимателни и след опознаването на гъбата я изхвърлете.
Много природоизследователи са забелязали, че понякога животните изяждат няколко от тази гъба. Малко по-късно изпадат в състояние подобно на сън за няколко часа.
След преминаване на това състояние те отново се връщат към нормалния си живот.
Така човек е открил , че в малки дози отровата от тази гъба създава халюцинации.
Отровата от червената мухоморка е основа на много медицински експерименти.
Тя е една от най-изследваните гъби в медицината заради отровите които съдържа.
Вероятно тепърва ще бъде приложена в полза на човечеството, но за нас тя си остава опасна и отровна гъба, която не трябва да събираме.

Зелена мухоморка (смъртоносен двойник на ядливите печурки)

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Самото споменаване на името вече буди страх - зелена мухоморка.                                   Почти всички трагични случаи са свързани с тази гъба. Ако човек само гледа  и слуша новините  вече се е отказал да докосва диворастящите гъби . С такова впечатление остава неукия слушател.
Сега да се отличим от новините и незнанието . 
Да станем реалисти, усмихнати и доволни гъбари.
Единствената правилна посока е да изучим тази опасна и смъртоносно отровна гъба - зелената мухоморка.
Много хора се притесняват да събират гъби, които имат отровен двойник. 
Нормална човешка реакция – страх и предпазливост.
Единственото противодействие е да научим белезите за разпознаване  на различните отровни и неядливи гъби.

Природата ни е позволила да правим категорична разлика между видовете гъби. 

Трябва само да бъдем наблюдателни и внимателни. Това ще ни даде увереност в знанията за различаването на сходните гъби. А ние точно от това имаме нужда. 

Важно:

1. Зелената мухоморка в основата си излиза от кожено калъфче като от яйце. 

    Затова винаги се вглеждайте в основата на пънчето и при съмнения разровете 

    почвата за да установите дали има такова калъфче.

2. Зелената мухоморка има изпъкнала, гладка, чадъреста шапка. 

    Често тази шапка е с бледо зелен цвят с жълтеникав нюанс. Ето защо, макар и  

     не точно зелена  шапка трябва да внимавате.

3. Ресните на зелената мухоморка са нежни, тънки, гъсти. 

4. Зелената мухоморка е стройна с високо почти бяло пънче.  Тънко и елегантно.

    В долната част на пънчето се виждат зеленикави ( с цвета на шапката) неправилни

    вълнообразни  рисунъци.
    Често може да се види и неопаднало пръстенче на самото пънче.

Когато видите всичко описано на снимката ще ви стане по-ясно.

                                Открийте всеки описан  в червено белег на снимката.

Когато видите тази смъртоносно отровна гъба на живо съвсем ще различите отделните белези за разпознаване. Така ще добиете увереност в знанията си. 

Ще се убедите, че макар на пръв поглед да е трудно, разпознаването на белезите всъщност е забавно . Познаването на тези белези ви дава онази увереност, която ще ви накара да вземете гъбата в ръце и да я разгледате обстойно и спокойно.

Без да се страхувате от новинарските емисии.

Естествено, когато установите, че държите в ръка зелена мухоморка трябва да я изучите като изследователи (спокойно и уверено) и след това да я изхвърлите.

Измийте си ръцете за да сте спокойни и продължете да събирате и да изследвате  полезните и ядливи гъби. 

Oще ли смятате тази гъба за толкова опасна?

Със сигурност вече сте положили основата на бъдещи успехи. 

Разглеждането на подобни снимки по такъв начин е почти като учебник.

Но по-важно е вашето желание за знания и увереност.