Трюфели, гъби и бизнес

Има много теми за гъби, трюфели и хора занимаващи се с тях.
Общуването с гъбите и трюфелите може да стане по няколко начина.
1. Общуване на научна основа.

Това правят хората, които имат такова образование.
Тези учени са толкова на "ти" с гъбите, че освен това, което ние знаем (мицел, хифи, плодно тяло) те изследват и спорите с които гъбите се размножават, местообитанията (хабитата) и всичко съпътстващо живота на гъбите. Те използват латинските имена на гъбите, изследват гъбите "под микроскоп" в буквален и в преносен смисъл, откриват нови видове  гъби (неописвани до сега). Те са най-добрите в света на гъбите. 
Респект и уважение към тях.

2. Общуване с гъбите и трюфелите на професионална основа.

Това са хората ползващи гъбите за бизнес. Това са гъбари, които са напреднали много в знанията си за гъбите и трюфелите. Това са професионалните гъбари и хората търгуващи с гъбите. Те по всяко време на годината знаят какви гъби и какви трюфели има, къде да ги открият и какви количества могат да се съберат. Наясно са с актуалните цени на гъбите и трюфелите във всеки един  момент.

 
3. Общуване от снимки и интернет. 

Това са хората с усет към природата  в частност към гъби и трюфели, но все още не са събрали смелост да ги докоснат "на живо". Това са бъдещи гъбари. Дали ще останат любители или ще преминат в професионални гъбари все едно. Те трупат знания и когато натрупат достатъчно тези знания ще преминат в действия.

Може и да съм пропуснал някоя група. Ако има такива ще ги включим в бъдеще.
Събирането на гъби започва с опознаване на гъбите и сезоните. Това  е  първата стъпка.
Когато станем толкова добри, че да намираме повече гъби, отколкото можем да си сготвим идва следващата стъпка в гъбарството.  Тя е събиране и предаване (продавaне) на гъбите и трюфелите. Това е част от живота на един добър гъбар. 
Има много добри и професионални гъбари в България.
Мнозина смятат, че търгуването с гъби е лошо. Аз не споделям това мислене.
Лошо е когато имаме огромни количества гъби ние да ги похабяваме с пренебрежение.
Това е жалко. Това са пари с които много хора могат да си помогнат домакинството, могат да си улеснят живота и състоянието. Особено в тези времена на криза и безперспективност. Дано повече хора осъзнаят това.

За събирането на гъби единственото условие е познаването на видовете и районите за събиране, следене на сезона и цените на събраните гъби.
Идеята на този блог е да бъде в помощ  на бъдещите гъбари .

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
                                                        трюфели.com
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Трюфели

И така до тук, макар да описах единствено отровни гъби го направих с идеята, че ще събираме много и различни видове гъби. И ще ги събираме безопасно.
Убеждението с  което започвам този блог е, че:
Събирането на гъби е приятно и увлекателно занимание.

Събирането на гъби е доходоносен бизнес за много хора.

Събирането на гъби е полезно за здравето хоби и професия.

Събирането на гъби е изкуство, което се предава от поколение на поколение.
Нужни са малко, но качествени знания за да усвоите събирането на гъби.
Макар на снимки и пред компютъра може да се докоснете и да научите голяма част от това хоби, да научите, че събирането на гъби не е опасно за хора със знания. 
Освен за гъби в този блог ще се говори и за трюфели.
Дали трюфелите са гъби или не учените и до днес спорят. Причината е, че трюфелите имат своя ДНК и така може да бъдат идентифицирани. Да оставим учените да спорят.
Ние ще се радваме на гъбите и трюфелите и ще ги събираме с удоволствие.
Както стана ясно всеки вид гъба си има отровни разновидности. Трюфелите не правят изключение от това правило. И те си имат отровен трюфел.
Познаването и изследването на трюфелите си е цяла наука.
Ние ще се съсредоточим върху познаването и събирането им. 
Радостно е, че в България се срещат няколко вида трюфели, които са ценни и скъпи.
Спазвайки правилото, че най-добре е да научим първо отровните ще кажа:
Трюфелите са подземни образувания с обла форма, с различна големина и цвят.  
Най-лесно е да ги оприлича на "картоф" с различен цвят и кожица.
В България се срещат няколко вида неядливи трюфели и един вид отровен трюфел.
Като общо правило е, че неядливите и отровни трюфели при разрязване са еднородни вътре.  Може да са светли или тъмни вътре, но са еднородни, едноцветни.
Неядливите видове разрязани са като дунапрен, порьозни и светли на цвят - охрени.

Отровния трюфел при разрязване е еднороден вътре като фини, дребни зрънца с наситен лъскав черен цвят. Измамно красив черен цвят.
Tъй като една снимка говори колкото 1000 думи - ето:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Отровна сърнела (двойник на ядливите сърнели)

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Съществува голяма заблуда за светът на сърнелите.
Тази заблуда е, че "сърнелата няма отровен двойник". 
Не трябва да се поддържат опасните заблуди. 
Ето защо всеки трябва да осъзнае, че има отровна сърнела. 
Дори не една, а няколко отровни вида сърнела.

Отровна сърнела:
Шапката е почти кръгла с чадъровидна форма и изявено връхче в средата.
Охрен до кафяв цвят. Ресните под шапката са редки, нежни и ронливи.
Пънчето е тръбовидно, тънко и жилаво. Лесно се отделя от шапката. 
Има характерно пръстенче, но често е опаднало и липсва. 
Месото е бяло и не променя цвета при нараняване. Има няколко разновидности.

1. Гребенеста сърнела - на вид абсолютно еднаква с ядливата сърнела, но: Различава се по размер и достига само до 4 -5 см  диаметър на шапката, и почти толкова висока.  Тънка, хилава  и малка гъба. 
Има си и пръстенче.... НО - истинската сърнела, ако е с големина 4-5 см е още гугла , а тази е разперена и развита. 

2. Остролюапеста сърнела - също е отровна, но не съм я срещала до сега. 
Ето какво пише за нея:
"отличава се от обикновената сърнела с по-тъмното си обагряне, груби, конусовидни стърчащи люспи и с неприятен вкус и миризма."

3. Червено-кафява сърнела - също е малка  до 4-5 см и има  люспи по шапката. 
Тъмно червено-кафяви люспи, а на темето люспите се сливат с тъмен като тях диск.
Тя е и най-отровна .

И така нека обобщим:
Когато събирате сърнели и те са добре развити /отворена, разперена шапка/  и, ако са големи до 4-5 см диаметър на шапката помислете - дали това не са някои от описаните по-горе гъби?
Казано по друг начин, ако сърнелата е отворена и развита, но с големина под 4-5 см не рискувайте и не я събирайте!
Това е единственият начин да премахнем опасността и заблудата, че отровни сърнели няма. 
Описанието, че ядливите сърнели и отровните сърнели си приличат е подвеждащо, но вярно.  Ако нямате  представа за размерите може да се объркате.
Сравнявайки размерите на ядливите, които достигат големи размери над 20 см и размерите на отровните  под 4-5 см става ясно, че разликата е голяма.
Когато събирате сърнели избягвайте добре развитите (разперени) гъби с малки размери.  Това е важно да се запомни.
В дъждовно време, когато излизат сърнелите, докато са с размери 4-5 см  те са все още със затворени  шапки (гугли). Освен това са съразмерно издължени и високи.
И така - внимателно със сърнелите!

Изключително рядко, но е възможно да се види отровна сърнела с по-голяма шапка от нормалните 4-5 см диаметър.  Това може да се случи в много влажно време.
Трудно е да разпознаете подобна гъба, но ето ви един пример: 
1. Това, че тази сърнела расте поединично. 
2. Това, че тази сърнела е "хилава", "слаба" на вид, но е развита, зряла.
3. Това, че тя има нехарактерна, нетипична шапка - обърната.
Всичко това трябва да ви направи подозрителни и предпазливи.
Все още няма данни тази отровна сърнела да е откривана в България, но тази снимка е от България и подозренията са на лице.
В коментар под статията (velin) посочва подобен пример, както и латинското име на такава отровна сърнела.
При откриване на подобни белези трябва да бъдем предпазливи.

                 Затова-  при събиране на гъби винаги трябва да сме наблюдателни.

Отровна гълъбка (двойник на ядливите гълъбки)

        При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Както е известно природата е създала свой начин да се защитава от унищожаване.
В света на гъбите това е създаването на отровни гъби приличащи на ядливите.
Следвайки тази последователност и логика разбираме, че всяка група ядливи гъби логично има и двойници - отровен вид гъба от същата група.
Също е положението и при гълъбките. 
Те са много на вид и основно се различават по цветовете, но има и отровна гълъбка. 
За отровната гълъбка е думата в тази публикация.
Когато в гората срещнете бледа на цвят червена гълъбка - замислете се. 
Възможно е да сте попаднали на отровната бледо червена гълъбка - бясна гъба.
Не се притеснявайте. Както стана ясно има белези по които можем категорично да различим отровната гълъбка. 
Тя има всички характерни белези на гълъбките.
Шапката наподобява кръгла форма,  почти плоска с характерна вдлъбнатина в средата.
Понякога вдлъбнатината не е толкова забележимо изразена.
Ресните под шапката са бели, редки и нежни. Лесно се ронят.
Месото е бяло и не променя цвета при разчупване.
Пънчето е тръбовидно, бяло. Гъбата няма характерен аромат. С лютив вкус.

                                              Бледо червена гълъбка . Отровна!

Ако бледо червения цвят не ви е достатъчен просто вземете една гъба и я вкусете. 
Ако гъбата е отровна - тя има лютив и леко кисел вкус. 
Макар и отровна вкусването не е опасно. 
Просто изплюйте вече вкусената гъба и изплакнете уста. Това е достатъчно.
Веднъж открили разликата между друга червена гълъбка и бледо червената отровна гълъбка вие едва ли ще се объркате отново. Разликата е голяма. 
Бледо червената отровна гълъбка има светли нюанси по шапката и е малко по-дребна от другите гълъбки. 
Тя е слабо отровна гъба, но не трябва да се събира или консумира. Отровна е!
Така бавно и неусетно се разхождаме в света на отровните гъби.
Видно е, че има признаци по които информираните гъбари може да различават ядливите видове гъби от отровните видове, макар и да имат някаква прилика.
Колкото повече се вглеждате в характерните признаци на отровните гъби, толкова по-ясен става всеки един признак за определяне на гъбите.
Така се развива онази наблюдателност, която ви дава увереност и безопасност при брането на гъби. Това ще го осъзнаете малко по-късно, когато започнете да определяте ядливите видове гъби с които ще си доставяте толкова приятни мигове.
И така - запознахте се с поредната отровна гъба - бледо червена гълъбка. 

Отровни манатарки (двойник на ядливите манатарки)

Освен отровните мухоморки и пантерката има и други гъби, които трябва да познаваме добре и никога не трябва да събираме или консумираме.
Следват няколко много важни за всеки гъбар гъби.
Важни са не защото ще ги събираме, а защото често ще ги срещаме и има най-голяма вероятност да ги объркаме . 
Вероятността не е заради белезите, а защото са двойници на най-популярната, 
най-търсената, най-събираната и най-консумираната гъба от гората - манатарката.
За няколко от тези гъби има спор дали са отровни, дали са смъртоносно отровни или след определена обработка може да се консумират.  За сега няма категоричност.
Ние трябва  да приемем, че тези гъби са отровни и трябва да ги избягваме.
Започвам с отровната манатарка. Самото име на тази гъба е отровно.
     Дяволска гъба:
1.  Тя е манатарка с всичките характерни белези . Шапката е сферична, плътна с   
     чадъровидна форма често с неправилен релеф и форма.
2.  Шапката има характерен цвят от тъмно лилаво-червен до сивкаво лилаво-червен. 
     Често пъти я определят с метален отблясък, дори метално сив цвят. 
3.  Под  шапката има не ресни (ламели), а тръбички, като дунапрен, червени.
     Червения цвят на тръбичките е от винено червен до оранжево-червен.
4.  Пънчето е бухалковидно с удебеление в дония край.
     Пънчето е оцветено в  наситено червено и има характерни мрежовидни шарки.
5.  Месото е бяло, но при нараняване веднага посинява.

                     Вместо да пиша повече за тази гъба, по-добре е да покажа снимки:

                                            Откриите описаните белези на снимките. 

                        Това е друга отровна манатарка, но има характерните отровни белези. 
Има няколко отровни  манатарки. 
Техните белези са подобни с малки разлики, но наистина забележими разлики.
Открийте характерните белези на отровните манатарки, но открийте и разликите между дяволската манатарка и огнената манатарка. на снимките:
                                                    Огнена манатарка - отровна !

;:

Открийте разликите и между горните две отровни гъби и следващата отровна манатарка:

                                                    Пурпурна манатарка - отровна! 
                                     Тръбичките под шапката са жълти (вместо червени). 
                                                Шапката има охрено кадифен цвят.

Всичко описано и показано до тук може да ви накара да се притесните и откажете да събирате манатарки.  

Искам да ви успокоя и уверя: посетителите на този блог няма да объркат ядливата манатарка с някоя отровна.  

Защото всичко е толкова явно и видно, ако има кой да ви го покаже. 

Ето ви за сравнение една снимка на ядлива  манатарка и друга на отровна. 

Открийте разликите сега, след като вече познавате белезите на отровните манатарки.

Няма да ги описвам, за да се уверите, че има огромна разлика между ядливите манатарки и отровните манатарки. 

Уверете се сами, моля!

                                                     Това е ядлива манатарка (горе)

                                                     Това е отровна манатарка (долу)

Един спокоен и знаещ поглед ще види много разлики между двете снимки (гъби).

Най вече в цветовете под шапката.

Гъба пантерка (смъртоносен двойник на ядливата бисерна гъба)

Отровна  гъба  пантерка

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Дано сте разпознали повечето гъби на снимките?
И дано никога не ги събирате вместо ядливите им близнаци.
Следва още една мухоморка за да приключим с тях. 
Нейното име всъщност не е мухоморка, но има всички белези на описаните до тук отровни гъби.
     Името е пантерка :
1.  Има вида на описаните до тук - форма на чадър. Шапката е с характерен кафяв цвят        и бели остатъци от общото  покривало.
2.  Цвят - тук особено внимание.  Пантерката има охрено-кафяв цвят. 
     Винаги в тъмната гама на тези нюанси и, ако добре различавате цветовете 
      кафявото сивее. Това е важно да се запомни.
3.  Пънчето е тръбовидно, високо издължено, елегантно и фино.   
     В основата пънчето излиза от кожено яйце (като всички мухоморки), често с 
     удебеление  като луковица.
4.  В горната част на пънчето може да се види неопадналото  пръстенче.
5.  Месото е бяло и при нараняване не променя цвета. Запомнете това.
6.  Няма характерна миризма, нито вкус. Това я прави още по-опасна за разпознаване.
Но както и при останалите отровни гъби  - не се стряскайте.
Когато я намерите - разгледайте я, опознайте, изследвайте я и я изхвърлете.

    Открийте всички описани белези в червен цвят на снимката.

Това е силно отровна гъба, която може да доведе до смърт. Бъдете внимателни!                            След докосването и си измийте ръцете за ваше спокойствие.
С тази гъба завършват отровните видове мухоморки.
Всяка една от тях е много опасна и не трябва да се събират или консумират.
По-късно ще обясня коя отровна гъба с коя ядлива може да се обърка, но това може
да стане само когато не сте внимателни.
Има ясни отличителни белези по които може гъбите да се отличават.
Точно за това е този блог и тази идея.
Дано ви харесва?

Червена мухоморка (двойник на ядливата гъба булка)

При най-малкото съмнение в разпознаване на една гъба - не я събирайте!

Вероятно  мнозина се чудят защо има само отровни видове в този блог?
Изглежда странно, но не всеки е запознат с първоначалния мотив за това.
А той е: 
Най-правилно е да се научат опасните гъби най-напред. Те са едва десетина вида.
Това дава увереност и спокойствие при излетите. Страхът е заместен от жажда за изследване на всеки вид гъба, включително отровните.
Това е човешката природа - да опознаваме заобикалящия ни свят.
Стигаме до една от спорните отровни гъби - червената мухоморка.
В миналото се е смятало, че тя е смъртоносно отровна гъба. 
След множество изследвания учените са стигнали до извода, че червената мухоморка  не е смъртоносно отровна. Аз не знам кое твърдение е вярното.
Знам, че тази гъба предизвиква халюцинации и стомашни разстройства дори в малки количества.
Знам , че тази гъба е отровна, макар да не е смъртоносно.
Това трябва да научите и приемете за вярно. Тя е отровна гъба.
Всеки е виждал червена мухоморка. Тя е най-често рисуваната гъба в детските книжки.

    Червена мухоморка:

1.  Червената мухоморка излиза от кожено калъфче, като от яйце.  
      Винаги се вглеждайте в основата на пънчето за наличие на такова калъфче.
2.  Червената мухоморка е с червена шапка приличаща на чадър, често цвета не е ясно
      изразен и има оранжеви, и жълти оттенъци. 
     Върху шапката може да се видят остатъци от покривалото,  докато е била яйце.
3.  Ресните под шапката винаги са бели на цвят, нежни и гъсто разположени.
4.  Червената мухоморка има бяло издължено и елегантно пънче в основата с кожено
     калъфче  като луковица.
5.  На пънчето може да се види неопаднало пръстенче, но понякога липсва.
6. Тя няма ясно изразен аромат, нито има вкус по който да я оприличим.
    Това я прави още по-опасна за разпознаване.
    Всичко това не трябва да ви плаши и притеснява.

                              Просто бъдете внимателни когато я видите и разглеждате.
              Постарайте се да откриете всеки описан белег за разпознаване в червен цвят .
              Когато попаднете на такава гъба разгледайте я спокойно и подробно. 

Вижда се неопределения цвят на шапката 

Бъдете изследовател, но винаги внимателни и след опознаването на гъбата я изхвърлете.
Много природоизследователи са забелязали, че понякога животните изяждат няколко от тази гъба. Малко по-късно изпадат в състояние подобно на сън за няколко часа.
След преминаване на това състояние те отново се връщат към нормалния си живот.
Така човек е открил , че в малки дози отровата от тази гъба създава халюцинации.
Отровата от червената мухоморка е основа на много медицински експерименти.
Тя е една от най-изследваните гъби в медицината заради отровите които съдържа.
Вероятно тепърва ще бъде приложена в полза на човечеството, но за нас тя си остава опасна и отровна гъба, която не трябва да събираме.